събота, 10 януари 2009 г.

Всички сме животни




Какво е общото между всички жестокости в историята на човечеството? Срамните периоди от тази история, като търговията с африкански негри, клането на американските индианци, расизма, безправието на жените, принудителния детски труд и други са били продукт на убеждението, че власт имащите са в правото си да издевателстват върху тези без такава власт и че това някак си е в реда на нещата. Дали за печалба, удобство или просто забавление, това убеждение за превъзходството на по-силния е карало хората като общество да толерират и цинично да защитават актове на нечувана жестокост. Ретроспективно погледнато, повечето от нас осъждат робството, расизма, детската експлоатация, но тази промяна в мисленето си дължим на тези прозорливи, състрадателни индивиди, борили се с неправдите дори с цената на собствения си живот. Дали бъдещите поколения ще гледат назад със същия срам и ужас, както когато четем за корабите на смъртта, натъпкани с роби, за зверствата на нацистите в концлагерите, за изстъпленията на комунистите срещу собствения им народ? Критичният поглед върху нещата ни подсказва, че обществото ни робува на същите предразсъдъци. Разликата е там, че вчерашните жертви, убивани и малтретирани защото са “различни” и безсилни днес принадлежат към други видове
.

 Африканските негри, залавяни и продавани в робство били сравнявани с животните за да се оправдае отношението към тях. Те били наричани диваци и зверове поради цвета на кожата им. Животът им не струвал нищо и много умирали в ръцете на господарите си. Същият робовладелски манталитет води до малтретирането на животните днес. Робите са били бити, линчувани, изгаряни. Такива жестокости се извършват и днес, само че жертвите са други. Коне и едър добитък са жигосвани, за да бъдат маркирани като собственост. Цирковите животни са бити с цел дресиране. Крави, телета, овце, прасета и пилета са обесвани на метални куки, преди гърлата им да бъдат прерязани. На тях се гледа като на стока а не като на изплашени, страдащи същества.


От 1932 до 1972г. в Алабама група бедни негри, страдащи от сифилис, били подмамени да вземат участие в клиничен експеримент, финансиран от данъкоплатците, маскиран като “лечебен план”. Експериментаторите документирали протичането на болестта без да я лекуват. Това водело до тумори в мозъка, слепота, парализи, лудост и смърт. Един от лекарите коментирал  ”Нямаме други интереси спрямо тях освен смъртта им”.


Днес повече от 115 милиона животни се измъчват и убиват само в лабораториите на САЩ всяка година. Много от тях, като заразяване на кучета с бацили, ослепяване на котенца, поставяне на разяждащи химикали в очите на зайчета, наливане на отрови в гърлата на маймунки, се финансират с пари на данъкоплатците, въпреки че в 21 век има други хуманни алтернативи. Лабораторните животни страдат и умират само защото са считани “различни”, ”низши” и беззащитни. Законодателството днес гарантира на всички хора защита от експлоатация и малтретиране. Състрадателните хора разбират, че животните, способни да мислят и чувстват, също заслужават подобно отношение.

Не толкова отдавна на жените е било отказвано правото на образование и правото на глас. Не само че не са могли да притежават собственост, но самите те са били считани за такава. Идеята, че жените са по-низши от мъжете е била всеобщо подкрепяна от обществото. На жените са били отказвани основни свободи защото са живеели в свят доминиран и контролиран от мъже, които считали това за привилегия дадена им от Бог. Подобно отношение ограбва животните от основното им право на живот свободен от мъчения и смърт, в свят доминиран от човека. Кравите използвани за мляко, например, са забременявани постоянно, за да се поддържа млякото им. Ужасените, новородени теленца ги отделят от майките им, за да бъдат продадени за месо. Всеки който е виждал това знае, че майката и телето са еднакво съкрушени и се търсят отчаяно с дни. Млякото на отчаяната майка допълва закуската ни, а теленцето се превръща в поредната порция телешко на масата ни. Всяка чаша мляко и парче сирене потенцират тази престъпна система. Животните, използвани за развлечение биват бити и подлагани на електрошокове, за да изпълняват номера, които за тях са безсмислени, объркващи, противоестествени и плашещи. Те биват държани в тясни, претъпкани клетки, където те загубват разсъдъка си от фрустрация, самота и липса на стимулация. Много животни биват разделяни от малките си, за които иначе биха се грижили с години, тъй както хората. Животни като слоновете, например, притежават богата гама от чувства и мисли, които тепърва ни предстои да разгадаем и все таки издевателстваме над тях за развлечение и печалба.

Имало е време, когато се е смятало, че малките деца не изпитват болка. Това схващане е било оправдание за извършването на хирургични интервенции върху деца без упойка. Писъците и гърчовете им били смятани за автоматична реакция а не за реакция на болка. Подобни аргументи се тиражират и днес, за да се оправдаят издевателствата върху животни. Риболовците, например, смятат че агонията на рибите е автоматизъм, въпреки доказателствата за обратното – тя е резултат на болка и страх. Само преди десетилетия детски труд е бил използван във фабрики, мелници, ферми. Деца са били подлагани на жестоки експерименти, поради лесния контрол върху тях и неспособността им да се защитят. Животните са експлоатирани и измъчвани поради същите причини – невъзможността им да се защитят. През 1939г. в университета в Айова бил проведен т. нар. “чудовищен експеримент”. Сирачета били използвани за изследване ефекта на стреса върху заекването. Децата били подлагани на тормоз и издевателства, поради което много от тях започнали да заекват. Когато експериментът завършил никаква терапия не е била предложена, за да могат децата да възвърнат говорните си функции. Никой повече не се интересувал от тях.

Така както хората са надигали глас срещу експлоатацията и експериментирането с деца, срещу робството, расизма, неравенството на жените, така трябва да надигнем глас и в защита на животните, които не могат да се защитят, за да прекратим завинаги безмислената жестокост към тях и техните страдания.            
Дойде време да се замислим, че има нещо генерално сбъркано в отношението ни към животните. От десетилетия фолософи, хуманисти, биоетицисти и други, загрижени за съдбата им задават въпроса: Има ли право нашият вид да твърди, че човешкия интерес винаги трябва да надделява?!  Не е ли време да разширим понятията за равенство и права и да включим в тях не-човешките животни? Още преди няколко века Джереми Бентън прозорливо предлага принципа на равното зачитане на интересите да бъде основополагащ морален принцип, прилаган и спрямо членовете на други животински видове. Бентън пише: “…ще дойде ден, когато остатъкът от животинските създания ще изискват права, които никога не са им били давани поради тираничност…Ще дойде ден, в който ще се разбере, че броят на крайниците, окосмяването на кожата или краят на гръбначния стълб не са достатъчна причина за изоставяне на чувстващи същества на същата тиранична съдба. Какво още може да послужи за разграничителна линия? Дали способността за съждение или способността за общуване? Но един кон или куче са несравнимо по-рационални и по-общителни от едно дете на един ден, на седмица или месец. А дори и да не беше така, какво следва? Въпросът не е дали могат да разсъждават или говорят. Въпросът е способни ли са да изпитват страдание?” Според Питър Сингър, професор по биоетика в университета Принстън в САЩ “ Ако същество страда, няма морално основание, което да оправдава отказа ни да вземем неговото страдание пред вид. Независимо от това какъв вид е съществото, принципът на равенството предполага неговото страдание да бъде схващано като равно на всяко друго страдание на друго същество, колкото и тежко да бъде съпоставянето.”
Прекрасно би било ако полагахме поне толкова грижи за животните, колкото за материалните си ценности. В японския град Навара, близо до парка на сърните има малко езеро. Тук се извършва древна церемония наречена “Hojo-e”. Малки деца носят бурканчета със златни рибки и ги освобождават във водата. С едно плясване на златните си опашчици рибките изчезват. Детските лица се озаряват от изумление, докато родителите им ги благославят. Те са изпитали чудото да дариш живот.

Няма коментари:

Публикуване на коментар