неделя, 4 януари 2009 г.

А мен пита ли ме някой?



А мен пита ли ме някой?
Цял живот съм имала някакво животно вкъщи.
В един период се струпаха повечко наведнъж – котка, куче и две скаларии – Пешо и Мара.
Кучето внезапно умря, после, по време на управлението на Жан Виденов, Пешо изяде Мара, щото нямаше какво друго, след това по същите причини котката излочи Пешо директно от аквариума, а накрая, за щастие на котката, дойде Костов и пуснаха салам.
През цялото това време нито един съсед не е бил притеснен от менажерията вкъщи, а семейните драми на фауната си оставаха в наши териториални води.
За сметка на това психическото здраве на домашните любимци (и моето собствено) не рядко е било в сериозен риск от същите тези съседи, които сега, ако предложението на депутатите бъде прието, ще трябва да ми дават разрешение да гледам животно вкъщи.
Нека разгледаме казуса по-подробно.
Отглеждаш котка.
Тя живее в твоя собствен апартамент.
Купуваш й храната сам, а не ходиш по комшиите да просиш пари за котешки бисквитки и трътки.
Котката не кукурига, не мучи, не цвили, не блее, не се налага да я доиш, нито да й събираш сено.
Котката пикае в твоята баня, не в тази на съседа отгоре, колкото и понякога да ти се иска да е точно така.
За разлика от котката обаче съседът често пикае в твоята баня, тъй като не си е оправил тръбите, откак се е нанесъл, и това, дето ти капе от тавана, не е много ясно какво е.
Освен това котката:
не хърка, не гледа Планета ТВ, не пробива с бормашина, не си стриже косата на балкона върху току-що цъфналите ти теменужки, не ти реже гумите на колата, когато си й спрял на мястото за паркиране, не чука с чук върху тръбите за парно, не вдига скандали на жена си и не я нарича тъпа патка, не си бие децата, не си хвърля онзиденшната мусака през прозореца и върху твоя перваз, не храни всички туберкулозни гълъби в квартала с царевица, изсипвайки я с шепи от чувал на балкона, не ти краде крушките от асансьора, не си тупа покривките върху главата ти, не зида стени, не пържи лук в пет сутринта, не пуца с пистолети, не хвърля пиратки, не си докарва ладата и москвича от село, нито пък си кара реколтата от картофи от същото това село, която да пренася на десет пъти с асансьора до деветия етаж.
Просто котките не правят така.
С кучетата нещата стоят почти по същия начин, с единствената разлика, че кучето може, като бонус, да ти опази апартамента от крадливите набези на същите тези комшии. Комшиите пък в отговор може да го отровят.
За говеда, добитък и змии нямам лични наблюдения, но не ми и трябват – някои от съседите ги имитират вълшебно.
Ето затова не разбирам идеята на готвения закон и съвсем отговорно смятам да продължавам да си гледам каквото си пожелая вкъщи, включително тарантули, каймани и скални орли, без да поискам разрешение от никой от съседите ми.
В края на краищата мен някой питал ли ме е дали съм съгласна в съседство да се отглеждат идиоти?

Красимира Хаджииванова

Няма коментари:

Публикуване на коментар